Кой беше хан Аспарух – човекът, който създаде България, и защо една от най-значимите победи в нашата история – битката при Онгъла – остава полузабравена, премълчавана, често омаловажавана?
Историята не е просто сбор от дати и имена. Тя е поле на битка между истини и лъжи, между памет и забрава. Ако искаме да бъдем достойни наследници на Аспарух, трябва да се осмелим да погледнем отвъд удобните митове.
Аспарух – държавникът, който не бяга, а се завръща
В популярната версия на историята хан Аспарух е представян като бежанец – син на Кубрат, който, прогонен от хазарите, води остатъците от народа си към Дунав, за да търси нов дом. Но тази версия е удобна за византийските и по-късно руските хронисти, които искат да представят българите като пришълци, а не като наследници на древните народи на Балканите.
Истината е далеч по-сложна и величествена. Аспарух е не просто водач на бягащи номади, а държавник с визия, който съзнателно избира мястото за новата държава. Той не идва на празна земя – тук вече живеят траки, славяни, остатъци от гети и мизи. Аспарух не завладява, а обединява. Той сключва съюзи, интегрира различни племена, създава нова политическа реалност.
Аспарух заварил тук два големи народа: тракийския и славянския. Тракийският народ си отивал, славянският току-що бил дошъл.
Стефан Цанев: Български хроники
Това не е история на бягство, а на завръщане. Българите, наричани от древните автори още мизи, гети, скити, се връщат в земите, които техните предци са обитавали хилядолетия преди това. Не случайно в житието на св. Климент Охридски Димитрий Хоматиан пише, че българите са „мизи, които народът обикновено знае и като българи“.
Онгълът – мястото, където се ражда България
Битката при Онгъла през 680 година е не просто военен сблъсък – тя е раждането на българската държава. В блатистите земи на делтата на Дунав, на остров Певки, Аспарух издига укрепление и посреща армията на византийския император Константин IV Погонат. Византия, изтощена от войни с арабите, събира „всички теми“ – най-добрите си войски, за да смаже новия враг.
Но Аспарух не се хвърля в безразсъдна битка. Той използва терена, укрепленията, психологията на войната. Когато византийците обсаждат лагера, той изчаква. Когато императорът напуска бойното поле (дали заради болест, или поради страх – хронистите не са единодушни), българите атакуват и нанасят съкрушително поражение.
Аспарух е съзнавал, че победата му е временна и че сам със своите 10 000 конника не ще може да устои срещу могъщата Византийска империя. За разлика от прабългарите, които се оттеглили от опустошената земя, славяните, които бяха дошли тука подир тях преди два века, не я напуснали, те живеели скрити из непроходимите гори и щъкали като мравуняк из целия полуостров, от Карпатите до Пелопонес.
Стефан Цанев: Български хроники
Победата при Онгъла не е просто военен триумф – тя е акт на държавно съзидание. След нея Аспарух сключва съюзи със славянските племена, разширява територията си до Стара планина и принуждава Византия да признае новата държава с договор през 681 година.
карта от istoria.bg
Защо победата при Онгъла се премълчава?
Тук стигаме до най-болезнения въпрос. Защо тази победа, която полага основите на българската държавност, е толкова слабо отразена в хрониките? Защо дори днес тя не е част от националния ни пантеон, редом с Шипка и Плевен?
Причините са няколко – и всички те са свързани с политиката на паметта и с борбата за историческа легитимност.
Византийската историография: Поражението, което не трябва да се помни
Византийските хронисти, като Теофан Изповедник и патриарх Никифор, са склонни да омаловажават или изопачават пораженията на империята. За тях българите са „мръсен и нечист народ“, а поражението при Онгъла е неудобна истина, която трябва да се прикрие с оправдания – болестта на императора, трудния терен, случайността на събитията.
…често трябва да четем техните хроники, както дяволът чете Евангелието, т.е. наопаки: където пише „поражение“ – да четем „победа“, и обратното… понеже на въпросните летописци им се е налагало твърде често патриотично да лъжат, но, дето се казва, мерси и за това; какво е ставало вътре в България, как е живеел нашият народ – това тях не ги интересувало, а не са и знаели, затова и ние не знаем нищо.
Стефан Цанев: Български хроники
Липсата на български източници
Българската писмена традиция по това време е оскъдна. Повечето сведения за битката идват от византийски автори, които са пристрастни. По-късните български хронисти често преписват или интерпретират византийските текстове, без да могат да ги коригират с местни източници.
Политическият натиск на по-късните епохи
В епохата на османското владичество, а по-късно и по време на комунистическия режим, националната история се пренаписва според нуждите на момента. Победата при Онгъла не се вписва удобно в нито една от тези схеми – тя е твърде древна, твърде независима, твърде неудобна за митологията на „освобождението отвън“.
Всяка империя има нужда от свои митове. За Византия е важно да представи българите като варвари, които случайно са се добрали до власт. За Русия, която по-късно ще претендира за ролята на „освободител“, е удобно да омаловажи древните български победи, за да представи себе си като единствената сила, способна да даде държавност на българите.
Но истината е, че България е създадена не от милостта на чужди императори, а от волята и мъдростта на свои държавници. Победата при Онгъла е доказателство, че българите могат да побеждават най-могъщите армии на своето време – и да изграждат държава, която ще устои на бурите на историята.
Аспарух – държавникът, който избра България
Нека не забравяме, че Аспарух не е просто военачалник. Той е държавник, който разбира, че победата при Онгъла е само началото. Истинската му сила е в умението да обединява, да създава съюзи, да интегрира различни народи в една нова държава.
– Ето тук ще бъде България!
Това е акт на воля, на държавническа мъдрост. Аспарух не се задоволява с временна победа – той полага основите на държава, която ще оцелее векове.
Днес, когато България е част от обединена Европа, когато границите са отворени, а идентичностите – разтворени в глобалния свят, е по-важно от всякога да помним уроците на Онгъла. Победата на Аспарух не е просто военен триумф – тя е урок по държавност, по единство, по способност да се обединяваме в трудни времена.
Тя ни напомня, че историята не е даденост, а избор. Че можем да бъдем наследници на победители, ако имаме смелостта да търсим истината, дори когато тя е неудобна.
За да усетите емоцията на онези дни, вижте този откъс от филма „Хан Аспарух – Земя завинаги“, който пресъздава битката при Онгъла:
▶️ Игра на тронове: Хан Тервел срещу Византия – Истината зад маската на легендите
Използвани източници и препоръки за по-нататъшно четене
- Стефан Цанев, „Български хроники“
- Битката при Онгъла – Уикипедия
- Битката при Онгъл – BulgarianHistory.org
- Още нещо интересно за Онгъла и хан Аспарух
