Представете си Балканите в началото на IX век. Не е просто хаос – това е свят, където всяко племе има свои закони, всяка нощ носи нови кражби, а думата държава е по-скоро пожелание, отколкото реалност. България е млада, но вече разкъсвана от вътрешни борби, етнически напрежения и външни заплахи. Прабългари, славяни, траки, авари – всеки със своите обичаи, свои богове, свои вражди.
В този свят на несигурност и страх, на сцената излиза един човек, чиято сянка ще падне не само върху Балканите, но и върху самата идея за държава и закон: хан Крум. Не просто военачалник, а визионер, който разбира, че мечът може да спечели битка, но само справедливостта печели сърцата на хората и гарантира бъдещето на държавата.
Крум наследява държава, в която властта е разкъсана между племенни вождове, а престъпността – ежедневие. Всяко племе има свои старейшини, свои съдилища, свои правила. Централната власт е слаба, а корупцията – норма. В този хаос Крум вижда не просто заплаха, а сигурна гибел. Но най-големият урок идва не от вътрешните проблеми, а от съдбата на разбитата съседна империя – Аварския Хаганат.
карта от istoria.bg
След като Крум завладява половината Аварски Хагант и България вече има граница с Франкската империя, Крум разпитва пленените аварски големци:
От какво, мислите, че загина вашата държава?
Отговорът е ужасяващо честен:
От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха по-храбрите и умните; освен това от подкупничеството – всички станах рушветчии; също и от търговията, понеже всички станаха търговци и се мамеха помежду си; и още – от пиянството, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. От всичко това произтече нашата гибел.
Това не е просто разговор. Това е предупреждение. Това е огледало, в което Крум вижда бъдещето на собствената си държава, ако не действа.
Законът на Крум: страх и справедливост
Крумовите закони са шок за времето си. Те не просто наказват – те променят самата идея за власт и справедливост. В държава, където досега всеки етнос и всяко село имат свои правила, Крум налага единен закон за всички. Без значение дали си прабългарин, славянин, трак, богат или беден – пред закона си равен.
Какво включват тези закони? Византийските хроники и Свидас лексикон (Suda), X век разказват:
- Клеветничеството и лъжата се наказват със смърт.
- Кражбата – със смърт или осакатяване (отрязване на ръка).
- Укриването на крадец – също със смърт.
- Пиянството – според някои източници, Крум забранява алкохола и дори изкоренява лозята (макар че това е спорно и вероятно преувеличено от византийците).
- Грижа за бедните – ако някой няма с какво да се прехранва, държавата трябва да му помогне.
Това не са просто драконовски мерки. Това е революция в мисленето за държавата. За първи път в Европа законът не е оръжие на силния срещу слабия, а щит за всички. Крум разбира, че само така ще обедини разнородното си население и ще изгради истинска държава.
Крум не е просто средновековен тиранин. В законите му има и социална грижа: „на просяците да се дава малко, но достатъчно, за да не просят пак – който не постъпел така, веднага да се отнеме имотът му.“ Това е ранна форма на социална политика, насочена към ограничаване на бедността и социалното неравенство.
Но истинската революция в законите на Крум е простата фраза: “всички са равни пред закона“.
Разбира се, историята не е черно-бяла. Съществуват множество митове и преувеличения, свързани с Крумовите закони – особено по отношение на изкореняването на лозята и забраната на виното. Както пише Божидар Димитров, ако лозята са били изкоренени през 803 г., откъде са били бъчвите с вино, с които византийците се напиват при превземането на Плиска през 811 г.? Истината е, че Крум наказва пиянството, но не и самото вино – защото разбира, че държавата се крепи на дисциплина, а не на забрани.
Често срещано мнение е, че законите на Крум са били ефективни, защото са сурови. Но щеше ли Крум да успее да въздигне България даже и с най-суровите закони, ако те не се прилагаха честно, справедливо и еднакво за всички? Революцията на Крум е разбирането, че справедливостта е в основата на закона. Именно затова България оцелява и процъфтява, докато Аварския хаганат – със също толкова строги закони, но пълни с изключения за приближените на хана – изчезва.
Византия и Франките: законът като привилегия, а не като право
Византия: закон за избрани
Във Византия – империята на интригите – законът е сложен, пълен с изключения и вратички. Аристокрацията и духовенството са почти недосегаеми. Селяните и робите са подчинени на волята на господарите си. Ако си беден или чужденец, шансът да получиш справедливост клони към нула.
Франкската империя: закон за всекиго – но не за всички
Във Франкската империя на Карл Велики законът е персонален – различен за франки, сакси, баварци, за свободни, за роби, за аристократи. Наказанията са различни според социалния статус. Ако си благородник, плащаш глоба за убийство. Ако си роб – нямаш право да се оплачеш от нищо. Законът е инструмент за поддържане на йерархията, не на справедливостта.
Крум обръща тази логика с главата надолу. В неговата България няма „наши“ и „ваши“. Законът е един за всички. И ако някой си мисли, че може да се измъкне с подкуп или връзки – греши фатално. Историята разказва за боляри, които губят имотите и живота си заради укриване на крадци. За воини, наказани за пиянство. За обикновени хора, които получават храна и дрехи от държавата, за да не бъдат принудени да крадат.
Това е държава, в която справедливостта не е абстракция, а ежедневие. И това плаши враговете на Крум повече от армията му.
Византийските хронисти не могат да повярват на очите си. За тях Крум е чудовище – човек, който пие от черепа на император Никифор, който изгаря градове и сее страх. Но същите тези хронисти, с неохота, признават: законите на Крум работят. България не е само голяма и силна. България се превръща в държава, с която трябва да се съобразяваш.
Дългосрочните последици от Крумовите закони са значителни: те не само въвеждат ред и справедливост, но и създават основата за формиране на единна българска народност, като за първи път различните етнически групи започват да се възприемат като част от едно цяло и имат еднакви права. Това е първата крачка към обединяването в единна нация, която ще оцелее през вековете.
Крум – бащата на модерната справедливост
Може би си мислите: „Какво ме интересува хан Крум? Това е било преди 1200 години!“ Но нека ви попитам: Колко често днес чуваме за „връзки“, за „двойни стандарти“, за „закони, които важат само за бедните“? Колко често се питаме защо справедливостта е толкова трудна за постигане?
Крум ни учи, че истинската сила на една държава не е в армията, не е в богатството, а в справедливостта. В дързостта да кажеш: „Всички са равни пред закона.“ В смелостта да се изправиш срещу корупцията, срещу беззаконието и срещу страха.
Историята не е просто разказ за миналото. Тя е огледало, в което виждаме себе си. Дали сме готови да последваме този пример? Или ще продължим да търсим вратички, да делим хората на „наши“ и „ваши“ и да се оправдаваме с миналото?
Крум ни гледа от дълбините на вековете и пита:
Готови ли сте да бъдете справедливи? Готови ли сте да бъдете смели? Готови ли сте да бъдете българи?
Историята на Крум е предупреждение – и надежда. Време е да си спомним този урок. Защото само тогава ще бъдем достойни наследници на Крум – и на справедливостта, която той ни завеща.
▶️ Желязната завеса на Върбишкия проход: жените на хан Крум – забравените героини на българската съпротива
◀️ Хан Кардам и страхливият император: златото, което купи мира и срама на Византия
Използвани източници:
- „Свидас лексикон“ (Suda), X век
- Scriptor incertus, 811–820
- Кюркчиев, Тодор. Хан Крум Страшни – държавникът законодател
- Владмиров, Г. Крумовото законодателство между митологемите и научните хипотези
- Бележити българи, том 2
- Божидар Димитров, интервюта и публикации
- Български хроники, Стефан Цанев (том 1)
