Кой е хан Пресиян? Защо името му звучи като ехо от далечно минало, а не като гордост в съвременните български учебници? Защо един от най-значимите владетели на Първото българско царство, човекът, който трайно присъединява Македония към България и разширява държавата до Егейско море, е почти изтрит от националната памет? Отговорът е болезнено прост и същевременно дълбоко политически: защото истината за Пресиян е неудобна – неудобна за съветската доктрина, неудобна за македонския национализъм, неудобна за всички, които предпочитат историята да бъде политически инструмент, а не огледало.
Време е да разкажем тази история такава, каквато е – с всичките ѝ противоречия, величие и болка. Защото, както самият Пресиян е казал:
Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.
Македония – Българската земя, която не трябва да съществува
В средата на IX век България е на кръстопът. След смъртта на хан Омуртаг и краткото управление на Маламир, на престола се възкачва младият Пресиян – син на Звиница и племенник на Маламир. Времето е бурно: Византия е отслабена, а на югозапад се разгарят бунтове сред славяните, които търсят защита от българската държава. Именно тук се ражда голямото дело на Пресиян – присъединяването на Македония.
В резултат на тези събития България овладява Родопската област и за пръв път достига бреговете на Бяло море, като по този начин на византийците е прекъсната сухопътната връзка между столицата Константинопол и Солун.
– Български Владетели – Пресиян
България в началото на управлението на хан Пресиан (836 г)
България в крав на управлението на хан Пресиан (852 г)
карти от istoria.bg
Това не е просто териториално разширение – това е стратегически удар, който променя баланса на силите на Балканите. За първи път българската държава контролира ключови комуникационни пътища, а Македония става неразделна част от българската държавност. Пресиян не просто завладява земи – той създава нова реалност, в която българската идентичност се разпростира отвъд старите граници.
Но защо тази истина е толкова неудобна? Защо след 1944 г. образът на Пресиян изчезва от учебниците? Причината е проста: съветската и югославската политика настояват за отделна „македонска нация“, Българската Комунистическа Партия се съгласява, а всяко напомняне, че Македония е била българска, става политически опасно. В учебниците се появяват нови герои и нови митове, а Пресиян – първият български владетел, присъединил Македония към България – става табу.
Политиката на забравата: как се пренаписва историята
След 1944 г. България попада под съветско влияние. Историята се превръща в инструмент на новата власт. Както пише Георги Марков в „Задочни репортажи за България“:
Вече съм проследявал партийно-патриотичното пренаписване на най-новата българска история, където едни факти са погребани, други са преиначени, а трети — просто измислени, за да съответствуват на праволинейността на патриотичното възпитание.
В този контекст ролята на Пресиян става неудобна. Ако признаваме, че Македония е била българска от 837 година, подкопаваме съветската и югославската линия за „македонска нация“. Ако признаем, че българската държава е достигала до Егейско море, поставяме под въпрос границите, наложени след войните и разпределени от великите сили. Истината за Пресиян е опасна, защото тя е историческо доказателство за българския характер на Македония – нещо, което Москва и Белград не могат да допуснат.
Така се раждат митовете и заблудите. В македонската историография Пресиян, бащата на княз Борис I и дядото на цар Симеон Велики, се представя като „македонски владетел“, а не като български хан. В българските учебници името му се споменава бегло, ако изобщо се споменава. Истината се превръща в жертва на политиката.
Завоевания, които променят Балканите – истинското наследство на Пресиян
Но какво всъщност постига Пресиян? Защо неговото дело е толкова важно за българската държавност и идентичност?
Първо, при Пресиян България трайно присъединява Македония и Родопите, достига до Егейско море и прекъсва византийските комуникации между Константинопол и Солун. Това не е просто военен успех – това е стратегическо и културно обединение на българските земи. Както пише Йордан Андреев:
Пресиян е първият български владетел, присъединил района на Македония към България.
Второ, управлението на Пресиян бележи началото на нова епоха – епоха, в която славянският елемент в държавата става все по-значим. Политиката на Пресиян е „славянска“, както отбелязва Андреев, защото се съобразява с преобладаващото славянско население и допуска неговото участие в управлението. Това е революционна промяна, която подготвя почвата за бъдещото покръстване на България и за културния разцвет при Борис I и Симеон Велики.
Трето, присъединяването на Македония има дългосрочни последици за българската идентичност. То създава историческа и морална основа за бъдещите борби за национално обединение. Както се казва в изворите:
Княжеството, Румелия и Македония да получат едновременно независимост като целокупна България.
Това е мечтата, която вдъхновява поколения българи – мечтата за обединение на всички български земи.
Митовете и истината
Днес, повече от всякога, е важно да разберем защо историята на Пресиян е била изтрита. Кой печели от тази забрава? Русия, която не иска да признае българския характер на Македония, защото това противоречи на нейната политика на „славянско братство“ и подкрепа за сръбските и македонските претенции. Македония, която изгражда своята идентичност върху отричането на българското минало. И, разбира се, всички онези, които предпочитат удобните митове пред неудобната истина.
Но историята не може да бъде изтрита. Надписите и хрониките са живо доказателство за делото на Пресиян. Както пише в надписа от Филипи:
На многото българи от Бога архонт Пресиян…
По повеля на Пресиян в камъка е издялан гласът на миналото, който не може да бъде заглушен и от най-шумната пропаганда.
Истината като дълг – защо трябва да помним Пресиян
Днес, когато българските учебници все още мълчат за Пресиян, когато македонската историография продължава да отрича българския характер на Македония, когато инерцията на руското влияние и политиката на БКП все още диктува какво да помним и какво да забравим, наш дълг е да разкажем истината. Не за да обидим някого, а за да бъдем честни пред себе си и пред историята.
Защото, както казва самия Пресиян:
Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда.
Историята на хан Пресиян е история на смелост, държавническа мъдрост и визия. Тя е история на един владетел, който не се страхува да разшири границите на България, да обедини земите ѝ и да постави основите на бъдещата българска култура и идентичност. Това е история, която трябва да бъде разказвана – не защото е удобна, а защото е вярна.
И ако някой ден отново се запитаме защо Македония е била и ще бъде част от българската история, нека си спомним за Пресиян – неудобният завоевател, който не може да бъде изтрит.
▶️ Борис I срещу света: как България победи Византия и Рим
◀️ Хан Маламир и първият български мъченик
Използвани източници:
– „История на България.“
– Йордан Андреев, „Българските ханове и царе VII-XIV век“
– Надписът от Филипи
– Георги Марков, „Задочни репортажи за България“
– Български хроники, Стефан Цанев
