Годината е 1196. България е във възход след въстанието на Асеневци. Цар Иван Асен I – харизматичен, но и суров владетел – е обединителят, който връща българската държава на картата на Европа. До него стои Иванко – болярин, родственик, довереник, любимец на двора. Но и човек, в чиято душа бушуват страсти, амбиции и… любов.
В двореца на Търново се разиграва класическа трагедия, достойна за Шекспир. Иванко има тайна връзка със сестрата на царица Елена. Любов, която е повече от грях – тя е предателство към царя, към рода и към държавата. Когато Асен научава, гневът му е неописуем. В съдбовната нощ, Иванко е повикан в покоите на царя. Късният час вещае, че го чака смърт или нещо по-лошо. Съветван от свои съмишленици, Иванко скрива меч под плаща си. В стаята избухва свада. Асен посяга към копието си, но Иванко го изпреварва и го пробожда смъртоносно.
Един човек, който много приличал на Асеня по вид и нрав и се ползвал от неговата голяма благосклонност на име Иванко, имал тайно сношение със сестрата на неговата жена. Като се научил за това сношение, Асен първо разпитал жена си, като я заплашил със смърт, ако премълчи… Тогава Асен пренесъл гнева си върху Иванко и пратил да го повикат късно през нощта… Иванко, като го преварил, промушил го в слабините и го убил.Никита Хониат, византийски хронист
Това не е просто убийство. Това е разлом в самата тъкан на българската държавност. В този миг независимостта на току-що въскръсналата държава е поставена на карта, а предателството е белязало безвъзвратно съдбата на Иванко.
Веднъж предател, винаги предател
След убийството на цар Асен, Иванко не бяга. Поне не веднага. Опитва се да овладее столицата и да се обяви за цар. Но болярите са разделени, народът е потресен, а братът на убития – Петър – събира сили за отпор. В този момент Иванко прави съдбоносен избор: търси помощ от Византия. Дали е бил подтикнат от византийския пленник севастократор Исак, който му обещава подкрепа и дори брак с дъщеря си Теодора? Или просто е бил заслепен от жаждата за власт?
Истината е, че Византия винаги е била майстор на интригата. Когато не може да победи България с меч, го прави с подкупи, обещания и предателства. Иванко е само поредният инструмент в тази древна игра. След убийството на Асен и неуспешния опит за преврат Иванко успява да избяга във Византия. Византийският император Алексий III Ангел го приема с почести, дава му имоти, обещава му ръката на внучката си. Но истинската цел е да разцепи българската държава и да я отслаби отвътре.
Иванко е назначен от византийците за управител на Пловдивската област, събира войска и възстановява крепости. За момент изглежда, че ще стане новият силен човек на южните български земи. Но не като българин, а като византиец. Или поне така си мислят всички.
През 1197, когато Калоян – новият цар на България – му предлага съюз срещу Византия, Иванко приема, предава византийците и се обръща срещу тях в битката при село Баткун. Докато ромеите се занимават с Иванко, Калоян превзема и разрушава крепостта Констанция в Тракия. На Великден на следващата година цар Калоян превзема и Варна. В този миг историята сякаш затаява дъх: съюзът на Калоян с предателя Иванко става истинска заплаха за византийците.
Когато предателят става излишен
Разтревожен от съюза между ИВанко и Калоян, византийският император Алексий III Ангел кани Иванко на среща. Иванко поставя свои условия: да му се изпрати невръстната годеница от императорския род, да му се даде императорски хрисовул, с който да му бъдат признати владенията и императорът да се закълне над Библията, че няма да му навреди. Императорът обещава всичко и дава клетва над Библията. Иванко му вярва и отива на срещата готов на ново предателство към България.
Но Византия не прощава на предателите си. Иванко е заловен, окован във вериги и хвърлен в тъмница. Там завършва животът му – в мрак, предал всички, които някога е обичал или на които е служил.
В историята на Иванко има ирония, която боли. Той предава България, но е предаден от Византия. За ромеите той е бил полезен само докато е разклащал българската държава. Когато става неудобен, го премахват без колебание. Това е урок, който се повтаря отново и отново в историята: чуждата сила не обича предателите, а ги използва и захвърля.
Византийските хронисти не крият презрението си към Иванко. За тях той е варварин, дивак, човек, който не разбира истинската политика. Но и за българите той остава най-яркия символ на предателството – не само към царя, но и към самата идея за независима държава.
След като не могли да победят Асеня със сила, византийците са решили да го премахнат чрез подлост, по византийски – както подкупиха навремето Арон против брат му Самуил, както подбудиха Иван-Владислав да убие Гаврил-Радомир, както чрез измама ослепиха Ивац и заклаха Сермон – така вероятно са подбудили и Иванко против Асеня…Стефан Цанев: Български Хроники
Заслуженият край
Краят на Иванко е трагичен, но и поучителен. След като е заловен от византийците, той изчезва от сцената – оставен да умре в тъмница. Княжеството му е унищожено, името му остава в историята като синоним на предателството.
Днес, повече от осем века по-късно, историята на Иванко ни кара да се замислим. Колко често в нашата история любовта е била използвана като оръжие? Колко често сме били разкъсвани между Изтока и Запада, между свои и чужди? Колко често предателите са били използвани и захвърляни от великите сили?
Иванко не е просто злодей. Той е огледало на слабостите и страстите, които могат да разрушат една държава отвътре. Той е предупреждение, че предателството никога не остава безнаказано – нито към България, нито към Византия, нито към самия себе си.
В края на тази история, нека си спомним думите на баба Кера от драмата на Васил Друмев, която превръща тази трагедия в национален урок…
Мара повярва, послуша, даде ключове Иванку. Влезе Иванку при царя. Докат му царя продума, той го в сърцето прободе…песента на баба Кера, „Иванко, убиецът на Асеня I“, Васил Друмев
…урок, че най-големите опасности обиконовено се крият в сърцата на онези, които са най-близо до нас.
◀️ Асен и Петър: Свобода или сметка? Истината за най-големия бунт на средновековна България
Използвани източници
- Никита Хониат, „История“ (цитати и разказ за убийството на Асен)
- „Български хроники“, Стефан Цанев
- Уикипедия: Иванко, убиецът на Асеня
- Уикипедия: Иванко
