Когато България стана страшилище за империи
В българската историческа памет има имена, които не просто се помнят – те горят. Калоян, най-малкият от братята Асеневци, е един от тях. Герой, жесток отмъстител, дипломат, „Ромеоубиец“ или просто владетел, изправен пред невъзможни избори?
Днес, когато името му стои на табели, училища и дори общини, а гробът му е почитан с държавни почести, е време да погледнем отвъд легендите и да разкажем истината за цар Калоян – такава, каквато я разкриват изворите, писмата и костите, намерени под праха на Търново.
Между Константинопол и Рим: дипломация на ръба на острието
Калоян поема властта в един от най-бурните моменти в историята на Балканите. Византия е разкъсвана от вътрешни борби, а на запад се задава нова заплаха – Четвъртият кръстоносен поход. България, възродена едва преди десетилетие от братята му Асен и Петър, е все още млада, уязвима, но и амбициозна. Калоян разбира, че за да оцелее, държавата му трябва да бъде призната – не само с меч, но и с перо.
Тук започва една от най-интересните дипломатически игри в нашата история. Калоян влиза в кореспонденция с папа Инокентий III, настоявайки за царска корона и независимост на българската църква. В писмо до папата той пише:
Аз, Калоян, император на българите и власите, като любим син искам от нашата майка Римската църква царска корона и достойнство, както са ги имали нашите стари императори.
Писмо на Калоян до папа Инокентий III, 1202 г.
Папата, от своя страна, вижда в Калоян възможност да разшири влиянието на Рим на Балканите. След дълги преговори, през 1204 г. папският легат Лъв пристига в Търново и коронясва Калоян за „rex Bulgarorum et Blachorum“ – крал на българите и власите. Калоян обаче не се задоволява с това и продължава да се титулува „император“, настоявайки, че получената корона е именно такава. Папата дава на Калоян и право да сече римски златни монети с лика на българските владетели. Няма запазени монети от царуването на Калоян и не е известно дали той се е възползал от това си право. Но няколко години по-късно Иван Асен II ще отсече златната перпера – първите български пари в история.
Тази уния с Рим е често тълкувана като предателство към православието, но истината е далеч по-сложна. Калоян не променя обряда, не въвежда католицизъм, а използва папата като инструмент за международно признание. Това е ход на изключително умен държавник, който разбира, че в света на империи и папства, легитимността е оръжие не по-малко важно от меча.
Кръв и отмъщение: защо Калоян стана „Ромеоубиец“?
Но ако дипломатическите му успехи са впечатляващи, то военните му кампании са легендарни – и кървави. Калоян не просто брани България – той я превръща в страшилище за Византия и новата Латинска империя.
Прозвището „Ромеоубиец“ не е случайно. То е съзнателно избрано от Калоян като отговор на византийския император Василий II, наречен „Българоубиец“. След превземането на Варна през 1201 г., Калоян нарежда защитниците на града да бъдат вързани и хвърлени в рова на крепостните стени, след което ги засипват с пръст – погребани живи. Това не е просто жестокост – това е демонстрация на сила и послание към враговете: България няма да забрави, нито да прости.
След щурм овладяват крепостните стени и нахлуват в него. Защитниците и управителите на Варна са вързани и хвърлени в рова на крепостните стени, като са засипани с пръст от българите. След като са погребани живи по този начин, Калоян си спечелва прозвището Ромеоубиец.
Стефан Цанев: Български Хроники
Но най-голямата слава и ужас идват през 1205 г., когато Калоян разбива латинските рицари при Одрин. Император Балдуин Фландърски е пленен и отведен в Търново, където умира при неизяснени обстоятелства. Победата е толкова впечатляваща, че Европа потръпва – за първи път страховитите рицари на Запада са разгромени от „варварите“ на Изтока.
Тази битка, описана в хрониките на Никита Хониат и западните летописци, е не просто военен триумф – тя е символ на възхода на България като първостепенна сила на Балканите. Калоян не спира дотук – превзема Пловдив, Серес, Битоля, Охрид, стига до стените на Солун. Враговете му го наричат „звяр“, „жесток“, но и се страхуват от него. А страхът, както знаем, е валутата на властта в Средновековието.
Смъртта на един император: заговор, проклятие или просто съдба?
Смъртта на Калоян е обвита в мистерия и спорове. През есента на 1207 г., по време на обсадата на Солун, царят внезапно умира. Изворите предлагат няколко версии: някои твърдят, че е убит от куманския военачалник Манастър – негов съюзник и роднина по брак; други говорят за заговор, в който участва и съпругата му, куманката Анна-Анисия. Има и легенда, че самият свети Димитър Солунски го поразява заради нападението над града.
Истината? Вероятно никога няма да я узнаем напълно. Но фактът, че смъртта му идва в разгара на най-големите му успехи, е показателен за съдбата на великите владетели – те често падат не от външен враг, а от ножа на свои.
Дори гробът му, открит през 1972 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, е обект на спорове. Официално е почетен като гроб на Калоян, но някои учени продължават да се съмняват. Откритият скелет е на мъж с ръст над 1,90 м – необичайно висок за епохата, с рани по черепа, които говорят за бурен живот и насилствен край. В гроба е намерен и златен пръстен с надпис „Калоянов пръстен“, което подсилва идентификацията.
Какво ни казва Калоян днес?
Калоян е фигура, която не се побира в шаблоните на „добрия“ или „лошия“ владетел. Той е едновременно строител и разрушител, дипломат и воин, обединител и отмъстител. Историята го помни като „Ромеоубиец“, но и като човек, който не се поколеба да търси съюзи дори с враговете на православието, за да осигури бъдещето на България.
Днес често се питаме: оправдани ли са били неговите жестокости? Можеше ли да постигне същото без кръвта и страха? Истината е, че Средновековието не познава милост към слабите. Калоян е продукт на своето време – време, в което оцеляват само най-силните и най-хитрите.
Но има и нещо повече. В писмата си до папата, в преговорите с Византия, в битките с латинците, Калоян търси не просто власт, а признание – за България, за народа си, за себе си. Той иска светът да знае, че България не е просто периферия на империи, а център на сила, култура и амбиция. 
карта от istoria.bg
В крайна сметка, Калоян ни оставя урок, който е актуален и днес:
Истинската независимост не се дава – тя се извоюва. Понякога с перо, понякога с меч, понякога с кръв. Но винаги с воля, която не се прекършва пред никого – нито пред император, нито пред папа, нито пред съдбата.
▶️ Когато братовчедите разкъсаха България: Борил, Стрез и Слав – кървавата драма на една разпъната държава
◀️ Иванко – любов, предателство и кървавият край на амбицията
Използвани източници допълнителна информация:
- Стефан Цанев, „Български хроники“
- Никита Хониат, „История“
- Игрален филм за цар Калоян (1963г)
