Хан Тервел – човекът, който през 718 г. спасява не само Константинопол, но и цяла Европа от арабското нашествие, е почти непознат на Запад.
Защо Европа помни Карл Мартел и Поатие, но забравя Тервел и Константинопол? Как се стигна дотам, че българинът, който промени съдбата на континента, да бъде изтласкан в периферията на европейската историческа памет?
Европа пред прага на гибелта
В началото на VIII век, само 95 години след възникването на исляма, арабският халифат вече владее огромни територии в Азия, Африка и Европа. След падането на Вестготското кралство в Испания, арабите насочват погледа си към сърцето на християнския свят – Константинопол.
През есента на 717 г. армия от над 200 000 души, водена от Маслама ибн Абдел-Малик, обсажда столицата на Византия. Градът е изолиран, снабдителните линии са прекъснати, а надеждата за спасение изглежда илюзорна.
Византийският император Лъв III Исавър, осъзнавайки безизходицата, се обръща за помощ към единствения владетел, способен да обърне хода на историята – хан Тервел. Само 36 години след основаването на Дунавска България, българите вече са фактор, с който се съобразява цяла Европа.
Българската конница срещу полумесеца
Тервел не се колебае. Въпреки че само допреди няколко години Византия е водила войни срещу младата българска държава, той разбира, че арабската заплаха е много по-страшна. Ако Константинопол падне, следващата цел ще бъде самата България, а оттам – цяла Европа.
Българската армия, прочута със своята тежка конница и дисциплина, се появява неочаквано на бойното поле. Византийските хронисти, сред които Теофан Изповедник, описват как българите нападат арабските лагери, избиват десетки хиляди и всяват паника сред обсаждащите. В едно от решаващите сражения българите унищожават 22 000 арабски войници. Арабската армия, притисната между стените на Константинопол и българската конница, е обречена.
Българите, съюзници на ромеите, нападнаха арабите и избиха мнозина от тях, а останалите се разбягаха. Така обсадата бе вдигната и градът бе спасен.
Теофан Изповедник
Зимата на 717/718 г. е жестока. Глад, болести и постоянни нападения от българите довършват арабската армия. Когато Маслама нарежда отстъпление, буря унищожава по-голямата част от флота. От цялата експедиция оцеляват едва няколко хиляди души.
Истинският мащаб на победата
Тази победа не е просто регионален успех. Ако Константинопол бе паднал, ислямът щеше да се разпростре в сърцето на Европа векове преди Поатие. Планът на арабите е бил глобален – да проникнат през Балканите и Пиренеите, да се срещнат в Централна Европа и да обградят християнския свят. Победата на Тервел осуетява този план и променя хода на европейската история.
Парадоксално, Западна Европа помни Карл Мартел и битката при Поатие (732 г.), но забравя, че истинският преломен момент настъпва 14 години по-рано край стените на Константинопол. Както отбелязва проф. Георги Бакалов:
По-важна за отблъскването на арабите е битката при Константинопол. Планът на арабите е бил далеч по-глобален… Кан Тервел е изпълнил не просто регионална задача, а задача от европейски мащаб, спирайки пътя на арабите към Централна Европа.
За да оцените напълно от какво е предпазил Тервел Европа, само вижте как арабите по същото време завладяват територията на днешна Испания:
Европа 700 г. 
Европа 800 г. 
карти от euratlas.net
Кесарят от България – признание и забрава
В знак на благодарност византийският император удостоява Тервел с титлата кесар (съимператор)– най-високата титла, давана на чужд владетел. Това е безпрецедентен акт в историята на Византия. Тервел получава и богати дарове, както и областта Загоре – първото разширение на България на юг от Стара планина.
Но колко дълго трае признанието? Само няколко десетилетия по-късно името на Тервел започва да избледнява от византийските и западноевропейските хроники. В Именника на българските ханове той е споменат лаконично, без разказ за великите му дела. В западната историография името му почти не се среща.
Мадарският конник – вечният символ
Величието на Тервел е увековечено в Мадарския конник – уникален скален релеф, изсечен високо над равнината. Надписите около конника разказват за делата на Тервел, за неговите чичовци от Солун и за отношенията с Византия.
Мадарският конник е не само паметник на военната слава, но и символ на българската държавност и европейска принадлежност.
Светецът, когото Европа на познава
В българската православна традиция Тервел е канонизиран като свети Тривелий Теоктист. На 3 септември църквата почита паметта му. В Мадара е издигнат първият храм, посветен на този светец.
Но в католическия свят и в западната историческа памет Тервел остава непознат.
Тук стигаме до най-болезнения въпрос. Защо Европа забрави Тервел? Защо западните учебници по история не споменават българския владетел, който спасява континента от ислямизация векове преди Реконкистата?
Отговорът е многопластов – геополитика, културна арогантност, историческа амнезия. Европа често гледа на изток с подозрение, а приносът на периферните народи се омаловажава или изтрива.
Днес, когато българите се борят за признание на своята история и идентичност в рамките на Европейския съюз, забравата за Тервел е симптом на по-дълбок проблем – нежеланието на Европа да приеме, че нейната цивилизация е изградена и защитена не само от Франция, Германия и Италия, но и от България.
В западната историография битката при Поатие е превърната в мит – символ на европейската съпротива срещу исляма. Но истината е, че ако Константинопол бе паднал през 718 г., Поатие никога нямаше да се случи. Европа щеше да бъде друга.
Благодарение на намесата на Тервел, арабската инвазия никога повече не се повтаря в Европа. За арабите това е много ясен признак, че Аллах ги е наказал, а наказанието в този случай има име – хан Тервел.
източник: chr.bg
Историята на Тервел е историята на България като щит на Европа. Не само през VIII век, но и през следващите столетия българите са били бариера срещу нашествия от изток и юг.
Когато Европа е била слаба, България е плащала цената – с кръв, с разруха, с векове забрава.
Паметта като дълг
Днес, когато Европа се изправя пред нови предизвикателства, паметта за Тервел е повече от исторически дълг – тя е урок по солидарност, признателност и уважение към всички, които са градили и защитавали европейската цивилизация.
Ако България влезе в Еврозоната, ликът на Мадарския конник и историята за хан Тервел ще заживеят нов живот и ще станат неотменна част от европейското ежедневие. Всички европейци ще плащат с монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента с лика на Мадарския конник и надпис на български: стотинки. Това е едно малко признание за огромната роля на хан Тервел като спасител на Европа. Защото можем ли да бъдем истински европейци, ако не познаваме и не почитаме героите от всички краища на континента?
Историята не е само въпрос на минало – тя е въпрос на идентичност и бъдеще. Днес, когато Европа се нуждае от нови мостове и повече истина, нека си спомним за хан Тервел – българинът, който спаси Европа, но когото Европа забрави.
Време е да разкажем тази славна история на всички европейци, които плащат със стотинки в Париж: че французинът Карл Мател е спрял арабското нашествие от запад, но след като Испания е загубена. А българският хан Тервел, 17 години по-рано, е спрял арабското нашествие от изток. Без Европа да загуби и една педя земя.
Делата на великите не се губят, дори когато паметта за тях избледнява. Истината винаги намира пътя си. Наш дълг е да ѝ помогнем.
