Когато езикът се превърна в оръжие на свободата
24 май. България и още десетки народи празнуват Деня на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост, но и нещо много повече: хората, които дръзнаха да разбият една от най-ограничаващите догми на средновековна Европа – триезичната догма. Тази история не е просто за букви. Тя е за правото на всеки народ да бъде чут, за битката срещу културното високомерие и за българския принос, който пренареди духовната карта на континента.
Триезичната догма: oковите на словото
В началото на IX век християнският свят е разделен не само от политически и религиозни граници, но и от езикови бариери. В църквата властва триезичната догма – убеждението, че само три езика са достойни да възхваляват Бога: еврейският, гръцкият и латинският. Всички други езици са считани за варварски, недостойни за свещените книги и богослужението.
Тази догма не е просто теологичен каприз. Тя е инструмент за контрол – начин да се държат цели народи в културна и духовна зависимост. Ако не разбираш езика на молитвата, как ще разбереш смисъла на вярата? Ако не можеш да четеш, как ще се образоваш? Ако нямаш писменост, как ще оставиш следа?
Мисията на Кирил и Методий: бунтът на словото
В тази атмосфера на културен застой се появяват двама братя от Солун – Константин-Кирил Философ и Методий. Те не са просто учени, а визионери, които разбират, че истинската вяра и култура не могат да бъдат затворени в чужди думи. Създаването на глаголицата – първата славянска азбука – е революционен акт. Това е първата стъпка към духовната еманципация на славяните.
Но делото им не спира до тук. Когато превеждат богослужебните книги на разбираем език, те се изправят срещу църковния елит на Европа. Във Венеция, през 867 г., Кирил е призован на диспут с т.нар. триезичници – защитници на догмата. Там, пред лицето на епископи, попове и монаси, той изрича думи, които и днес звучат като манифест на човешкото достойнство:
Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?
Климент Охридски: Пространно житие на Константин-Кирил
Счупването на догмата: победа за всички народи
Диспутът във Венеция не е просто интелектуална битка. Това е сблъсък между две визии за света: едната – затворена, йерархична, елитарна; другата – отворена, демократична, човечна. Победата на Кирил и Методий е победа за всички „малки“ народи, които искат да бъдат част от цивилизацията, без да се отказват от своята идентичност.
Счупването на триезичната догма е първият голям пробив срещу културния монопол на Запада. Това е началото на идеята, че всеки народ има право на свой език, своя писменост, своя култура. Това е и началото на европейската идея за равноправие на народите – идея, която ще се бори векове наред срещу имперския диктат.
България – люлката на новата култура
Нито Рим, нито Константинопол са готови да се откажат толкова лесно от монопола над душите на християните. След смъртта на Кирил и Методий, техните учениците са прогонени от Великоморавия и славянската азбука е заточена в тъмните кьошета на прашните библиотеки на Ватикана. Бягайки от сигурна смърт, учениците на Кирил и Методий стигат до пределите на България, държавата, която току-що е приела християнството и търси свой път между Византия и Рим.
Цар Борис I проявява държавническа мъдрост и ги приема под своя закрила. В среднощни беседи се ражда идеята в Преслав и Охрид да се създават първите книжовни школи, където глаголицата и новосъздадената кирилица да се развиват паралелно.
Тук се случва нещо, което често се подценява: през 893 година България става първата държава в света, която официално въвежда християнско богослужение и образование на славянски език. И то със съгласието и на Византия и на Рим. Това не е просто културна реформа – това е цивилизационен избор, който ще промени съдбата на милиони. Англия, Франция, Германия, Испания ще чакат този момент още 650 години и чак през 1534 година Мартин Лутер ще въстане срешу Рим и ще преведе и напечата библията на немски. И то без съгласието на църквата.
Страница от написаното на български с глаголица Асеманиево Евангелие (около 900-990 г) и първото издание на Библията на Лутер на немски (1534 г)
България не просто приема славянската писменост – тя я превръща в основа на своята културна и духовна идентичност. Цялата държавна мощ е впрегната огромното дело: да се обучат над 3,500 свещеници и да се преведат и подготвят преписи на Библията и другите богослужебни книги. За да си представим колко колосален е този труд, стига да знаем, че за изготвянето на едно единствено евангелие са необходими около 50 агнешки кожи за пергамент, стотици часове труд на обучени калиграфи и скъпи мастила и злато. А за всеки град, всяко село, всеки манастир и всяка църква трябва Четвероевангелие, Апостол, Псалтир, Требник… общо 22 тома църковни книги. Над хиляда агнешки кожи са необходими за църковните книги само в една църква!
При цар Симеон Велики настъпва Златният век на българската книжнина. Преславската и Охридската школа стават средновековни университети, които излъчват светлина далеч отвъд границите на държавата.
Кирилицата, създадена от учениците на Кирил и Методий, става азбуката на Русия, Сърбия, Украйна, Беларус, а днес и на още десетки народи. Това е българският цивилизационен принос, който и до днес определя културната карта на Европа и Азия.
От Преслав до Киев: как България покръсти и просвети Русия
В края на X век Киевска Рус е още езическа, раздирана от междуособици и варварски нрави. Княгиня Олга, според някои източници с български произход, първа приема християнството и подготвя почвата за великото покръстване. Но истинският прелом идва при княз Владимир през 988 година. Той избира византийския модел на християнство, но посредникът е България – чрез български духовници, книжовници и книги.
Кирилицата, старобългарският език, богослужебните книги и църковната организация са пренесени в Киевска Рус от България. Български духовници стават първите епископи и учители в новопокръстената руска земя. Старобългарският език става официален език на богослужението и държавната администрация в Киев. Това е началото на руската, украинската и беларуската писменост и култура.
Кой се страхува от истината за българската азбука?
Днес често се срещат опити да се омаловажи българската роля в този процес. Руски, сръбски, дори западни историци се опитват да пренапишат историята, да представят кирилицата като общославянско или дори руско дело. Но фактите са неумолими: първите кирилски ръкописи са български, първите книжовни школи са в България, първите преводи на Библията са на старобългарски. Българският народ е отделил от залъка и златото си, за да положи основите на духовния храм на славяанската цивилизация.
Колкото и да се опитват съветските историци, не могат да заличат историческия факт, че кирилицата, на която те пишат, тръгна от България, и че когато българската книжнина беше в разцвет, техният княз Светослав беше почти дивашки главатар.
Стефан Цанев: Български хроники
Защо се страхуват от тази истина? Защото тя показва, че малък народ може да промени света. Че културната независимост е по-силна от всяка империя. Че истинската цивилизация не се налага със сила, а с дух.
Свободата да бъдеш себе си
В българската история рядко сме били двигатели на големите процеси. По-често сме били обект на чужди амбиции и жертва на имперски игри. Но делото на Кирил и Методий е изключение. Тук България не просто участва – тя задава дневния ред на Европа. Тя става източник на културно нововъведение, което променя съдбата на континента. Какво по-голямо основание за национална гордост? Какво по-ярко доказателство, че българският дух може да бъде водещ, а не следващ?
Днес, когато Европа отново търси своята идентичност, когато езиковите и културни различия често се превръщат в повод за разделение, делото на Кирил и Методий е по-актуално от всякога. То ни напомня, че истинската сила на един народ е в способността му да създава, да споделя и да вдъхновява.
Счупването на триезичната догма е не просто исторически факт – това е урок по свобода. Свобода да говориш на своя език, да мислиш със своя ум, да вярваш със своето сърце. Свобода, която започва с буквите, но не свършва с тях.
Защо 24 май е най-българският празник?
Много се спори кой трябва да е националният празник на България. 3 март – денят на освобождението? Или 24 май – денят на духовната еманципация? Истината е, че 24 май е празник не само на България, а на цяла Европа. Това е денят, в който един малък народ показа, че може да бъде велик не с меч, а с перо. Не с война, а с култура.
Делото на братята Кирил и Методий респектира със своята универсалност. В България се създава продукт, който се ползва и от останалия свят и така надхвърляме собствената си сянка… Счупването на „триезичната догма“ представлява огромна революция за времето си – нещо, което в днешни дни е доста трудно да осъзнаем.
Ехото през вековете
Днес, когато пишем, четем, пеем и се молим на кирилица, ние сме наследници на един подвиг, който започва с въпроса: Защо само три езика? И завършва с отговора: Защото всеки народ има право на своя дума, на своя истина, на своя път.
Нека не забравяме, че свободата никога не е даденост. Тя се извоюва – понякога с меч, но по-често с букви. И нека помним, че най-големият български принос към историята не е в това, което сме завзели, а в светлината, която сме запалили и разнесли по света. Не търсехме отплата. Не получихме признание. Но вярвахме – че езикът е свобода, писмеността е достойнство, а културата – пътят към бъдещето. И че никоя империя няма право да решава съдбата на друг народ.
▶️ Бунтът на Владимир Расате: последният вик на старата вяра
◀️ Борис I срещу света: как България победи Византия и Рим
Използвани източници и за по-нататъшно четене
- Стефан Цанев, „Български хроники“
- Пространно житие на Константин-Кирил Философ
- Спорът с триезичниците според Пространното житие на Кирил
