Когато истината се превърна в ерес
В българската история има моменти, които не просто разклащат устоите на държавата, а разтърсват самата душа на народа. Богомилството е един от тях. Времето е X век, цар Петър управлява България, а народът живее в сянката на тежки данъци, разкош и корупция в църквата, социално неравенство и духовна пустота. В този мрачен фон се появява поп Богомил – човек, който не се страхува да зададе въпроса, който мнозина си шепнат:
Може ли Бог да създаде подобен свят – объркан и непоносим, свят на тирани и роби, на бедни и богати, на болести и смърт?
Стефан Цанев: Български хроники
Богомилите не са просто религиозни реформатори. Те са първите в Европа, които дръзват да прочетат Библията на разбираем за тях език, без посредничеството на църквата. Те не се задоволяват с това, което им се казва от амвона – искат да разберат, да тълкуват, да преживеят Божието слово сами. Това е революция, която променя не само религиозния, но и социалния ред.
Библията в ръцете на народа: ерес или просвета?
Във време, когато в цяла Европа Библията е заключена зад стените на манастири и катедрали, написана на латински или гръцки, неразбираема за обикновения човек, в България се случва нещо нечувано. Богомилите четат и тълкуват свещените текстове на старобългарски – езикът на народа. Това не е просто акт на просвета, а открит бунт срещу църковната йерархия, която държи монопола върху истината.
В Беседа против богомилите на презвитер Козма четем:
Те не вярват, че в пустинята народът бил нахранен от Исус с пет хляба. Те казват: това не са били хлябове, а четиримата евангелисти и петият – Апостолските деяния.
В молитвата „Отче наш“ богомилите тълкували стиха „Хляба наш насъщен дай ни го днес“ – че не става дума за обикновен хляб, а за духовен хляб.
Тези думи са не просто доказателство за познаване на текста на Библията, а за самостоятелно мислене и за търсене на смисъл отвъд догмата. Богомилите не се страхуват да тълкуват, да спорят, да отхвърлят буквализма и да търсят духовната истина. Това е първият случай в Европа, когато обикновени хора си позволяват да четат и разбират Библията без посредничеството на църквата.
Гонения, анатеми и огън: църквата срещу свободата на духа
Но всяка революция има своята цена. Реакцията на официалната църква – и българската, и византийската – е безмилостна. През 940 година в Преслав е свикан църковен събор, на който богомилството е обявено за ерес и анатемосано. В Бориловия синодик е вписана специална глава, в която се проклинат схващанията на богомилите. Гоненията са жестоки – изгарят се книги, преследват се хора, цели села са подложени на репресии.
Божията църква ги подлага на проклятие, гражданските закони на християните определят за тях смърт. И веднага след това, през 940 година, в Преслав бил свикан църковен събор и в присъствието на цар Петър патриархът обявил богомилството за ерес и го анатемосал.
Стефан Цанев, Български хроники
Но защо такава ярост? Защо църквата се страхува толкова от хора, които просто искат да четат и разбират Божието слово? Защото богомилите подкопават самата основа на църковната власт – посредничеството между човека и Бога. Те проповядват, че истинската църква не е в храмовете, а в душите на вярващите. Отхвърлят иконите, кръста, ритуалите, йерархията. Вярват, че всеки човек има право на пряк достъп до Бога, без посредници.
Това е революция, която застрашава не само религиозния, но и социалния ред. Богомилите са обвинени, че разклащат устоите на държавата, че подкопават единството на народа. Но не е ли това страхът на всяка власт – страхът от свободния дух, от мислещия човек?
От Балканите до Атлантика: българската ерес, която промени Европа
Богомилството не остава затворено в границите на България. Преследвани, гонени, богомилите тръгват на запад – през Сърбия, Босна, Далмация, Италия, Франция. Там техните идеи дават началото на катарите и албигойците – движения, които разтърсват Западна Европа и довеждат до създаването на Инквизицията. В Лангедок, Южна Франция, катарите са наричани „бугри“ – българи. Дори папските хронисти признават: българската ерес залива Европа.
За да потуши тази най-велика средновековна ерес, която – без оръжие, само с думи! – разтърсвала държавите и църквите на Европа в продължение на цели 5 века, римската църква учредила най-зловещата си институция: Инквизицията.
Стефан Цанев, Български хроники
Така българската ерес става европейска революция. Идеята, че всеки човек има право да чете и разбира Библията сам, без посредник, се превръща в искра, която подпалва цяла Европа. Катари, албигойци, валденси – всички те са наследници на богомилите. За тях, както и за българите, свободата на духа е по-важна от страха пред властта.
Богомилството днес: слава или проклятие?
Днес, когато говорим за богомилите, често ги наричаме еретици, разрушители, опасни. Но не е ли време да ги видим като това, което са били – първите европейци, които дръзват да поставят под въпрос догмата, да търсят истината сами, да вярват, че Бог е достъпен за всеки, без посредници? Не е ли това началото на европейската просвета, на свободата на съвестта, на правото на личен избор?
Това е послание, което звучи актуално и днес. В свят, в който често се опитват да ни казват какво да мислим, какво да вярваме, богомилите ни напомнят, че истината е личен път, че свободата на духа е най-голямата ценност.
И нека не забравяме: когато Европа още е била в мрака на неразбираемите латински и гръцки текстове, българите са чели Библията на своя език. Те са били първите, които са дръзнали да погледнат Бога в очите – без посредници, без страх, с жажда за истина.
