Когато страхът надделя над императорската корона
В историята на България има моменти, които разтърсват самата тъкан на Балканите. Един такъв момент е сблъсъкът между хан Кардам и византийския император Константин VI – сблъсък, в който не мечът, а страхът и златото решиха изхода. Днес, когато се връщаме към тези събития, нека си зададем въпроса: какво означава да победиш не само на бойното поле, но и в душата на врага си? И какво остава в народната памет, когато един император предпочете да плати със злато, вместо да се изправи с чест на бойното поле?
Българският лъв срещу византийския паун
Годината е 792. Византия, тази вековна империя, която столетия е диктувала съдбата на Балканите, отново гледа на север към България с надменност. Император Константин VI, млад и амбициозен, решава да възстанови византийския престиж, накърнен от поредица български победи. Вярвайки на астролога си Панкратий, който му предсказва сигурна победа, императорът събира огромна армия и тръгва към крепостта Маркели – портата към българските земи.
Но срещу него стои не просто хан, а държавник, който вече е умиротворил страната си след години на междуособици и е върнал България на картата на силните държави. Кардам удря византийците с такава сила, че армия е разбита, а самият император едва успява да се спаси. Българите пленяват целия вражески обоз, императорския шатър, личните вещи и дори астролога Панкратий. В боя загиват първите благородници на Византия, а Константин VI се връща в Константинопол не като победител, а като беглец, проклинайки войските и военачалниците си.
Кардам го пресрещнал при крепостта Маркели и го съкрушил, пленявайки целия му обоз, дори и императорската шатра, цялата екипировка на императора, вещи, пари, коне и украси; в боя загинали, освен хилядите войници и първите му благородници, между които магистърът Михаил Лаханодракон, патрицият Варда, протоспатарият Стефан, стратезите Никита и Теогност, и немалко други царски хора, освен това – лъжепророкът и астрономът Панкратий, а самото императорче едва си спасило кожата с позорно бягство.
Стефан Цанев: Български хроники
Как Византия купи мир със злато и срам
След тази унизителна загуба, Византия е принудена да подпише мирен договор, какъвто не е виждала от десетилетия. Византийският император се задължава да плаща на България ежегоден данък – не какъв да е, а цели 12 коли злато. На година. Всяка година. Това не е просто финансово задължение, а символ на подчинение, признание за българската сила, което отеква из цяла Европа.
Но Константин VI, както и много византийски императори преди и след него, не е човек на честта. Минала година, минали две, минали три – и златото спряло да идва. Кардам не търпи подигравки. Той изпраща в Константинопол пратеници с ултиматум, който и днес звучи като гръм от ясно небе:
Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врата на Константинопол и ще опустоша цяла Тракия.
Вместо злато, императорът изпраща… конска тор. Конската тор е придружена с думите:
Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди.
В изявлението на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка. Императорът все още си спомнял ясно предишната среща с хан Кардам при Меркели. Този път византийският император не само не стига до Маркели, но бива принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като хан Кардам вече е разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовава българския владетел на бой, „но той не се решава да излезе от укрепленията си“ – така поне твърди византийският хронист Теофан Изповедник.
Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намира сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което заявява с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир – както свидетелстват последвалите събития. А те завършват с подновяването на договора от 792 година и с плащането на същите 12 коли злато. Всяка година. Този път освен със златото, Кардам си тръгва и с последните остатъци от византийското достойнството (цветисто описание на втората среща между Кардам и император Константин и как императорът е принуден да си тръгне гол към Константинопол, може да прочетете в първия том от Български Хроники на Стефан Цанев).
Този епизод не е просто любопитен факт от миналото. Той е урок по държавническа твърдост, по това как една малка, но решителна държава може да накара империята да трепери. Народната памет пази този момент като символ на българската гордост и непокорство. Победата на Кардам се превръща в песен, в приказка и в пример за поколенията.
Балканите след Кардам: когато България диктува правилата
Победите на хан Кардам и наложеният златен данък не са просто епизод от войната между две държави. Те променят баланса на силите на Балканите. България вече не е просто съсед, а фактор, с който всички трябва да се съобразяват. Византия, принудена да плаща данък, губи не само пари, но и престиж, а това я прави уязвима за вътрешни и външни врагове.
В този нов ред, българската държава укрепва икономически, а самочувствието на народа се възражда. Победата на Кардам е възприета като възстановяване на славата от времето на Аспарух и Тервел. В народната памет остава не само образът на победителя, но и на държавника, който знае кога да удари и кога да изчака.
Бъдещето принадлежи на смелите
Когато се връщаме към тези събития, е лесно да погледнем на тях като далечна легенда и любопитен исторически факт без особено значение. Но те са част от нашата идентичност и от нашата способност да устояваме пред по-силни врагове. Победата на Кардам не е просто военен триумф – тя е победа на умението да превърнеш страха на врага в своя сила. Както и да поставиш нахалния император на място. Без да се съобразяваш колко е силен и колко е голяма империята му. Защото истинската победа не е само на бойното поле, а в това да накараш врага да те уважава – и да плаща със злато.
В крайна сметка, кой спечели? Византия, която купи мира със злато и срам, или България, която показа, че дори и най-голямата империя може да бъде поставена на колене? Историята дава своя отговор още при следващия български владетел.
