Всяка нация има своите мъченици, своите еретици, които се осмеляват да изрекат на глас онова, което мнозина само шепнат в тъмното. Но малцина са тези, чийто живот и смърт се превръщат в семе, от което пониква цяла епоха на съпротива, съмнение и духовна революция. Василий Врач – лечителят, монахът, водачът на богомилите – е един от тях. Историята му не е просто разказ за един човек, изгорен на кладата в Константинопол. Това е история за българския дух, за бунта срещу тиранията на Византия, за силата на идеята, която не може да бъде унищожена с огън.
Време на тъмнина и надежда
Представете си България и Византия в края на XI и началото на XII век. Земята е разкъсвана от войни, глад и данъци, а народът – смазан под тежестта на чуждата власт и собствената си безпътица. Византийската империя, с цялата си помпозност и жестокост, се опитва да наложи ред, но под повърхността клокочи нещо опасно – недоволство, което търси израз.
В този свят на отчаяние и безнадеждност се ражда богомилството – движение, което поставя под въпрос самите устои на властта и църквата. Богомилите не са просто религиозни реформатори. Те са социални революционери, които отричат богатството на църквата, йерархията, и дори материалния свят като творение на злото начало. Те проповядват, че истинската вяра е в сърцето, а не в златните куполи и скъпите одежди на духовенството.
Василий Врач се появява на сцената като лечител и духовен водач, чиято харизма и знания по медицина и философия го правят опасен за всяка власт. Роден край Охрид, той се обучава в манастирите, изучава гръцки език и арабска медицина, и се превръща в символ на новата вяра. За него архиепископ Теофилакт Охридски пише:
Сиромасите го величаят и едва ли не на главите си го носят.
Но защо богомилството се разгаря именно тогава? Защото, както пише Стефа Цанев в Български Хроники: Тежко ли е положението – богомилското движение се разгаря, разгарят се и кладите – както е било при Борил; утихне ли богомилството, изгаснат ли кладите – значи народът е добре. Богомилството е барометър за социалното напрежение, за отчаянието и жаждата за справедливост.
Капанът на императора: Василий Врач срещу Алексий I Комнин
Византия не може да търпи подобна заплаха. Император Алексий I Комнин, един от най-хитрите и безскрупулни владетели на епохата, решава да сложи край на богомилската зараза. Но не с меч, а с коварство. Той кани Василий Врач в двореца, преструвайки се на заинтересован от учението му. Сцената, описана от Анна Комнина в Алексиада, е истински театър на абсурда – императорът и брат му Исак се държат като ученици, жадни да чуят светите слова на прочутия не е просто екзекуция. Това е публичен спектакъл, предназначен да внуши страх и покорство. Но какво вижда тълпата, когато пламъците обгръщат Василий? Бял блясък се издига от огъня, пишат хронистите. Дали това е чудо, или просто оптическа измама? Или е символ на нещо по-дълбоко – че идеята не може да бъде изгорена?
Богомилите: бунтари, разрушители или пионери на свободата?
Тук стигаме длечител.
Императорът, като узна, че Василий е главатар на еретиците и че мнозина са се увлекли по неговото учение, реши да го изобличи и да го накаже. Той го повика при себе си и с кротки думи започна да го разпитва за неговата вяра, като се преструваше, че се интересува от учението му. Василий, като се подлъга от ласкавите думи на императора, разкри всичко, което мислеше и вярваше, без да се страхува от наказание. Императорът веднага заповяда да се събере събор от най-видните архиереи и богослови, които да изслушат Василий и да го осъдят според църковните канони. След дълги разпити и увещания, когато Василий остана непреклонен в своето заблуждение, съборът го осъди на смърт чрез изгаряне. Императорът, като видя, че всички увещания са напразни, заповяда присъдата да бъде изпълнена. Василий бе изведен на площада и изгорен жив, като през цялото време не показа страх или разкаяние, а дори с усмивка на уста прие смъртта си.Анна Комнина: Алексиада
Товао големия въпрос: Кои са богомилите? Разрушители на държавата, както твърдят официалните хроники, или носители на нова духовна етика, която ще промени Европа?
Богомилите проповядват дуалистична космогония – светът е разделен между доброто и злото, между духовното и материалното. Те отричат иконите, кръста, богатството на църквата. Вярват, че истинската вяра е в простотата, в отказа от насилие и власт. Тяхната организация е строга, йерархична, със съвършени и слушатели, но в същността си – анархична по дух. Дават пълни права на жените – в това число да са духовни и светски водачи на богомилските общности.
Това учение се разпространява като пожар – не само в България, но и в цяла Европа. Богомилите стават вдъхновение за катарите и албигойците във Франция, за валденсите в Италия. Европа се тресе от ереси, които поставят под въпрос самата легитимност на властта и църквата.
Изгарянето на Василий Врач не слага край на богомилството. Напротив – превръща го в легенда, в символ на съпротивата срещу тиранията. Векове по-късно, когато българският цар Борил се изправя срещу богомилите, той използва същата тактика като Алексий Комнин – подмамва ги с ласкателства, за да ги изобличи. Но идеята вече е пуснала корени. Кладите не могат да унищожат семената на бунта.
Влиянието на богомилството се усеща и днес. То е част от българската духовна ДНК – онази склонност към съмнение, към бунт срещу несправедливостта, към търсене на истината отвъд официалните догми. Както пише Найден Шейтанов, богомилството е един от най-ценните български приноси със световноисторическо значение… култур-мисионерската роля на народа ни, който в култа си към просвета и в егаларитаризма си изгражда още през Средновековието една хуманна култура, облъчила Европа и родила Ренесанса и Реформацията.
Днес, когато се питаме защо българският народ оцелява през вековете, въпреки робства, войни и предателства, трябва да си спомним за Василий Врач и богомилите. Защото те са доказателство, че духът не може да бъде пречупен с огън. Че идеята за свобода, за справедливост, за истина – дори когато е обявена за ерес – е по-силна от всяка империя.
Ерес или пророчество?
Богомилството запалва пламъка на непокорството и подготвя българите за възраждането на българското царство:
Ти, човече, също си творение на сатаната, похотливото ти хищно и тленно тяло е от дявола, но душата ти е от Бога. Бог ти е дал дух, свободен дух, дух, който може да избира между доброто и злото, дух, който може да се съпротивлява.
Затова не вярвайте на поповете, не се подчинявайте на царете, не допускайте никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то: от меч или слово, от цар или бог, дори когато е от обич!
Проповед на поп Богомил. Стефан Цанев: Български Хроники.
Време е да се запитаме: Дали богомилите са били разрушители, или са били първите, които са посели семената на модерната европейска мисъл и стремежа към свобода? Дали Василий Врач е бил просто жертва на властта, или е бил пророк на нова епоха? Историята не дава лесни отговори. Но едно е сигурно – без такива еретици светът би бил по-беден, по-мрачен, по-покорен.
▶️ Свобода или Сметка? Истината за най-големия бунт на Средновековна България
◀️ 170 години в сянката на Византия: боляри, въстания и кръстоносци
Използвани източници:
- „Алексиада“ на Анна Комнина (цитати и разказ за процеса срещу Василий Врач)
- „Български хроники“ на Стефан Цанев (анализ на богомилството и социалните условия)
- Василий Врач – Wikipedia
- Лечителят Василий Врач – богомилската заплаха в тила на Византийската империя
- Найден Шейтанов за световноисторическия принос на богомилството
