Всяка нация има своите свещени митове. За българите, въстанието на Асен и Петър (1185–1187) е един от най-ярките – моментът, в който „робът се превръща в човек и вдига глава“, когато Търново се изправя срещу Цариград и Второто българско царство се ражда от пепелта на византийското иго. Но дали това е цялата истина? Или, както често се случва, зад патоса и героизма се крият по-сложни, дори неудобни въпроси: дали бунтът на Асеневци е освободителна борба или опортюнистична революция? Кой всъщност дърпа конците? Кой печели и кой плаща цената?
Обидата и данъкът: искрата, която запалва Балкана
Да си представим България в края на XII век: земя, разкъсвана от данъци, унижения и безкрайни византийски войни. Народът търпи, както само българинът може – „безконечно, тъпо и без ропот“, както пише Стефан Цанев. Но всяко търпение има граници. Когато император Исак II Ангел решава да финансира сватбата си с нов данък върху добитъка, чашата прелива. Двама братя – Асен и Петър – се явяват при императора с искане за земя и статут на стратиоти (и по възможност да не плащат за неговата сватба). Отказът на императора е не просто лична обида, а сигнал към всички: „Време е за бунт!“
Обидата нанесена на Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които братята Асен и Петър се възползват, за да обявят и оглавят въстание.
Стефан Цанев: Български хроники
Но нека не се заблуждаваме: Асен и Петър не са просто народни трибуни, а амбициозни аристократи, които търсят повод и легитимност. Те знаят, че народът е готов – „само чака знак, чака някой да го позове…“ (отново Цанев). И този знак идва не само от данъците, а и от дълбокото духовно недоволство.
Богомилите: духовните пиромани на бунта
Във всяка революция има идеолози, които палят искрата. В случая с Асеневци това са богомилите – онези „вездесъщи и саможертвени, владетели на словото“, които от десетилетия проповядват срещу тиранията, богатството и лицемерието на властта. Те са гонени, анатемосвани, но несломими. В техните думи народът чува не само религиозен протест, а и социален зов за справедливост.
Апостолите на свободата в оня тъмен наш XII век, подбудителите на въстанието, известно в историята ни като въстание на братята Асен и Петър, са били богомилите. Само те – бродещи сред народа, само те – вездесъщи и саможертвени, само те – владетелите на словото – са могли да сторят това, защото словото е онова, което посява бунта в душите.
Стефан Цанев: Български хроники
Така се ражда не просто въстание, а истинска духовна революция. Не е ли показателно, че първият голям акт на Асеневци е построяването на храм „Св. Димитър“ в Търново – символ на новата, независима българска църква и държава? В този храм Петър е коронясан за цар под името Петър IV, а презвитер Василий става първият глава на възстановената българска църква. Това е не просто политически акт, а заявка за приемственост с Първото българско царство и за духовна независимост.
карта от istoria.bg
Между меча и дипломацията: Асеневци като играчи на Балканите
Но нека не идеализираме. Асен и Петър са не само вдъхновители, но и прагматици. След първите успехи, те търсят съюз с куманите – номадския народ, който се превръща в решаващ военен фактор. С тяхна помощ разбиват византийците при Тревненския Балкан и Аркадиопол. Византийските хронисти, особено Никита Хониат, не крият презрението си към „тези нечестивци и престъпници“, които „разбуниха Илиада от нещастия“ за ромеите.
Но каква ли реч ще бъде в състояние да разкаже какво направиха след това на ромеите тези нечестивци и престъпници или какъв ли разказ ще може да обхване такава Илиада от нещастия? Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от страха, построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали много и различни…
Никита Хониат
Тук се появява и първият голям спор: дали Асеневци са национални герои или просто ловки опортюнисти, които използват хаоса на Балканите, за да изградят собствена династия? В румънската и западната историография често се подчертава „влашкият“ произход на братята и смесения характер на новата държава. Дори в българската историография не липсват гласове, които виждат във въстанието не толкова народна революция, колкото борба за власт между местни елити.
Без значение какво мислим за подбудите на Асен и Петър, резултатът е на лице: след три години борба, византийците са принудени да признаят новата реалност. Търново става столица, българската държавност е възстановена, а църквата – независима. Това е безспорен успех, който превръща България отново във фактор на Балканите. Търново се издига като културен и религиозен център, а във Второто българско царство започва икономически и духовен възход.
Още от създаването си, Второто българско царство е застрашено от вътрешни борби, предателства и външни заплахи. Дори самите Асеневци не са пощадени от съдбата – Иван Асен I е убит от Иванко, а брат му Петър IV е свален от власт след преврат. Асен и Петър плащат най-високата цена за своята дързост: губят живота си. Въпреки това, държавата успява да премине през първоначалната буря и тяхното дело остава: България отново е на картата.
Освободителна борба или опортюнистична революция?
Днес, повече от осем века по-късно, въпросът остава отворен. Бунтът на Асеневци е едновременно и освободителна борба, и опортюнистична революция. Той е плод на дълбоко народно недоволство, вдъхновен от богомилите и жаждата за справедливост, но и резултат от амбициите на местните елити, които умело използват момента.
Историята не е черно-бяла. Асеневци са герои и прагматици, вдъхновители и политици, мечтатели и играчи. Техният бунт е урок по свобода, но и по реализъм. Дали това е достатъчно, за да ги наречем „освободители“? Или трябва да признаем, че всяка революция е и сметка, и идеал?
Може би най-важният урок е, че свободата никога не е даденост – тя се извоюва, но и се пази с цената на компромиси, борби и понякога – с цената на истината. А истината, както знаем, рядко е удобна.
▶️ Иванко – любов, предателство и кървавият край на амбицията
◀️ Василий Врач: когато пламъкът на един човек запалва цял народ
Използвани източници:
- Стефан Цанев, „Български хроники“, том 2
- Никита Хониат, „История“
- Божилов, Ив. „Фамилията Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография.“
- Васил Н. Златарски, „История на българската държава презъ средните векове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280)“
- Уикипедия: Асеневци
